Митът за вечното завръщане Тя седеше в края на дългия бар, облегната на стената, единственият клиент, който не беше клиент, наблюдаваше другите, наблюдаваше мъжа си, и от това взиране в него той ставаше все по-скован и несръчен. Скован и несръчен барман е лошо нещо. Човекът не можеше с предишната лекота да забърква коктейли, една закачка не можеше да подхвърли, не му бе удобно да вдигне тост с клиентите. Ако вдигнеше наздравица с тях, трябваше да вдигне наздравица и с жена си, а не искаше тя да пие повече. Бе пила достатъчно. Бе му съпруга от три години, първите две от които бяха романтични. А третата, е, третата бе едно повторение, беше боксуване с износени гуми. И сега този навик – да идва при него на бара, докато той работи. Да го наблюдава. Как й хрумна? Жена с очи на жаба, които могат да се въртят на сто и осемдесет градуса, гледаща като охранителна камера, взираща се празно, без да се весели, нито в компания, нито допускаща някого до себе си. Такава жена не е за заведение. Тя е за вкъщи да си гледа телевизия. Така си мислеше барманът. Мислеше го и като съпруг, и като барман. Тая работа не можеше да продължава така..тук