Откъс от „Слънчев бряг – код жълто“

Йенс отпиваше по коктейл с всяка, която го заговореше, и скоро се опияни, усещайки как душата му се издига спирално нагоре. Влезе във фонтана от пяна, бълван от една тръба, и се усети като попова лъжичка в прозрачен мехур. Започна да се бута с другите и да им пука мехурите. После се подхлъзна, падна, залепи се за дъното и се почувства като плосък скат. Почнаха да го настъпват, но той бе упорит скат и не искаше да става . Когато най-сетне се изправи, отиде на дансинга и започна да подскача без да спира. Усещаше се като ресор между пясъка и цялата надвиснала отгоре вселена. Очакваше да се случи нещо неочаквано. В един момент, след дълго и безпаметно скачане, някой го дръпна и го изведе извън дансинга. Продавачът на застраховки Леонид Амбарцумян от Бургас му предложи най-новия продукт на фирмата. Това бе застраховка срещу отвличане от извънземни. Една чудесна застраховка с малка вноска и огромна премия при настъпване на застрахователно събитие. Защо аз, попита го Йенс. Защото, отвърна невъзмутимо Леонид, аз ако бях извънземен, щях да отвлека първо теб. Ти наполовина вече си напуснал Земята. Това се стори адски логично на Йенс, той му благодари от все сърце за предложението, прегледа за три секунди документите, подписа и плати петдесет евро застраховка. Леонид му даде копие от полицата и телефон с визитка, за да звънне. Ти или роднините ти ще получите сто хиляди евро, ако настъпи събитието, уточни Леонид, прегърна го и се отдалечи. На парти като това можеше да продаде поне десетина застраховки. Те бяха напълно законни, регистрирани застрахователни продукти и Леонид приемаше работатакато не по различна отвсяка друга в застрахователната сфера. Застраховките са новите индулгенции, казваше баща му. Някои момичета му предлагаха той самият да ги отвлече, но Леонид бе от достойно арменско семейство и не се занимаваше с пияни скандинавки. Майка му изрично го бе предупредила да не се поддава на изкушения и звънеше през половин час да го пита как вървят застраховките. Баща му движеше застрахователната компания и нямаше време до го проверява. Йенс размисли над думите на Леонид, съгласи се, че е най-подходящият човек, който може да бъде отвлечен, и загледа мечтателно небето. Светлината на прожекторите и музиката на партито му пречеха, затова излезе да се разходи по плажа. Когато стигна до пълния мрак, легна на един шезлонг и призова похитителите да идват най-сетне. В това трансцеденталносъстояние с радост би се запознал с тях. Почна да пее някаква песен, за да го открият по-лесно. След малко един тъмен силует се приближи до него и с глас, много подобен на женски, и на език, много подобен на земния английски, го попита дали иска услуга. Добре са се дегизирали, помисли си Йенс и дори когато едно тяло с миризма, много подобна на клошар, го притисна, той пак бе готов да бъде отвлечен. Като начало го разсъблякоха и извършиха услугата. Когато свършиха, тя си поиска парите, но Йенс нямаше и й каза да прави каквото иска с него. Добре тогава, отвърна пришълката, щом не искаш с добро, ще е с лошо. Със сутеньора си го качиха в една кола. Йенс провери дали документът за застраховката е в него, потупа джоба си доволен и се остави на феята да го води. В бунгалото, където го заключиха, го накараха да се обади на някой за парите и тогава той звънна на Бьорг. На смях му обясни, братче, тия си мислят, че трябва да им дам петдесет евро и ще ме пуснат, но аз предпочитам да не ме пускат и да получа сто хиляди от застраховката, затова си трай. Няма проблем отвърна весело Бьорг, който беше още на купона. Първата нощ Йенс спа непробудно в бунгалото, на другия ден имаше страшен махмурлук и ходеше насам-натам из кутийката три на три метра, с което пречеше на сутеньора да спи и отнасяше ругатни. През втората нощ феята бе оставила вратата отключена, но Йенс не искаше да бяга. В тази същата нощ турагентката разбра от Бьорг, че Йенс е отвлечен и уведоми датското посолство и полицията. На третия ден в Екстра Бладет излезе статия със снимка на отвлечения в Слънчев бряг Йенс. На четвъртия ден го откриха, скъсал нервите на похитителите, пиещ Ред Бул с ракия, учещ някои специфични изрази, като например как е обръщението към футболните съдии, а нощната пришълка от време на време повтаряше, добре бе, дай десет лева и те пускаме, ама не може без пари. Аз, отвръщаше й Йенс, съм застрахован срещу отвличане. Ако не бях, щях да ти дам пари. Когато полицаите го откриха, още не му се тръгваше. “Слънчев бряг – код жълто“ и тук: