Скрупули

Тази история е за едно момиче, което обичаше нощта. Тя обичаше и деня, но през деня спеше. Предпочиташе нощите, особено ако успееше да изкара добри пари. В топла лятна нощ се изкарваха добри пари. Имаше отстъпчиви клиенти, но имаше и други. Веднъж например си хареса един дангалак и го преследва дълго. Предложи му всякакви ласки. Онзи вървеше, забил нос в обувките си. Бе от онези свенливите, които после се оказваха неочаквано мили. Свали драстично цената, намекна му че го харесва, ама истински, не само защото може да й е клиент. Бе готова да го мине и гратис само при един жест или окуражителна дума от негова страна. Но не. Човекът вървеше обграден от балона си на свян и чистосърдечен страх. По едно време се обърна рязко към нея, погледна я укорително и й каза – остави ме, имам скрупули. Какво пък, добре е човек да си признае, фръцна се тя и го остави. Не искаше да хваща непознати болести. Този затова я бе отбягвал, помисли си, защото е болен. Такъв скромен, наивен, да го схрускаш направо, а с такава болест. Поне си призна, каза си Олга, като го изпрати с поглед. А други не си признават. Колежките на Олга се затъркаляха от смях, като чуха за тоя със скрупулите. Изпуснала клиент, защото имал скрупули, представяте ли си! Ми то всички в началото имат скрупули. Нали са семейни повечето. Внимавай, каза й шефът, да не се издъниш друг път с тая твоя простотия, че да не ме хване и мене някой скрупул и да те уволня. Каза й това и я плесна с един тълковен речник по задника. Взимай го в чантата си и ако се чудиш нещо какво значи – чети, заповяда й. Искам образовани работнички. Времената са други и всички са многознайковци. Шефът на Олга си падаше малко интелектуалец - бе напуснал философския факултет в трети курс. Една нощ, след около месец, на същата улица Олга срещна пак този със скрупулите. Огледа го добре, повървя след него със смесени чувства, видя, че е леко пиян, и се окуражи. Приближи и го попита най-безцеремонно:...ТУК