bulgarian ebooks by Lyubomir Nikolov

"Натюрморт с мъже" изд. Сиела

Натюрморт с мъже Автор: Любомир Николов Три дузини съвременни разкази, които ще ви заведат в тъмната, иронично-смешна, необяснима страна на човешкото. Разказите в сборника са разделени тематично. В първата част „Менискусът на истината”героите попадат в непривични ситуации и успяват да се доберат до техни си мъдрости. Какво става, ако пътуваш като бедняк из Франция, ако синът на новобогаташ е отвлечен от въображаеми извънземни, ако един полиглот и един сенсей решат да не играят по правилата, ако един съдия сметне, че светът не трябва да се тласка към правилност, а за разумът на болен от Алцхаймер същия този свят отдавна е загубил логика и още и още ситуации, в които героите владеят висшето военно изкуство да са непредвидими. Във втората част “Долу в отразеното небе” властват същности отвъд ежедневието, героите се стремят да дадат най-доброто от себе си, а резултатът ... е, той винаги е под хоризонта на очакванията им. В тези разкази има момичета готови да забременят за един бас, един затворник, който винаги е невинен, емигрант, гмурнал се в Сохо, райтър, който мисли, че надписите му имат трансцедентална стойност, група инопланетяни в тела на овце, изпратени с препоръчително писмо до епископа и още запомнящи се герои. В разказите от третата част „Не това, не така” властва експлозивният хумор. Там брутално смешни сили си играят с родилка, която е национален секс символ, кулинарен вагабонт, мечтаещ за блюда от плацента, двама шведи попаднали при янките, мъж, сдобил се с чисто нова жена след трансплантация, нощна труженичка с добро сърце и други истории, в които хуморът е остър, като да се порежеш на стъкло. Харесвам ироничната проза на Любомир Николов, чета я с раздвоено внимание – и като читател, и като писател, който също се опитва да разказва по подобен, иронично-хумористичен начин. Резултатът - от всяка негова книга имам любима история: “Цоглавец” от “Въжеиграчът Карой” и “Слънчев бряг – код жълто” от едноименния сборник. Сигурен съм, че между страниците на тази книга е скрит и вашият следващ любим разказ, а може би и не само един. Михаил Вешим Разказите на Любомир Николов са странни, разноцветни, изпълнени с приятна ленивост и най-вече – лишени от клишета. В тях, слава Богу, не дрънчи с ръждясали пранги призракът на комунизма, нито дебеловрати мутри оставят кървави петна по килима. С присъщия си черен хумор Любо пише за неща, които озадачават, смело пъхайки ръце в подмолите на въображението. Той създава истории с онази непосилна лекота, с която децата се усмихват щастливи в съня си. Аглика Георгиева, журналист Увлекателни разкази за лудостта като прелест, за меланхолията като мотиватор и за бъдещето като абсурд.Любомир Николов е един от най-оригиналните и забавни разказвачи в последните години, освен това е проблемно ориентиран автор, който се интересува както от основите на битието, така и от тайните коридори в него. Васил Георгиев

Скрупули

Тази история е за едно момиче, което обичаше нощта. Тя обичаше и деня, но през деня спеше. Предпочиташе нощите, особено ако успееше да изкара добри пари. В топла лятна нощ се изкарваха добри пари. Имаше отстъпчиви клиенти, но имаше и други. Веднъж например си хареса един дангалак и го преследва дълго. Предложи му всякакви ласки. Онзи вървеше, забил нос в обувките си. Бе от онези свенливите, които после се оказваха неочаквано мили. Свали драстично цената, намекна му че го харесва, ама истински, не само защото може да й е клиент. Бе готова да го мине и гратис само при един жест или окуражителна дума от негова страна. Но не. Човекът вървеше обграден от балона си на свян и чистосърдечен страх. По едно време се обърна рязко към нея, погледна я укорително и й каза – остави ме, имам скрупули. Какво пък, добре е човек да си признае, фръцна се тя и го остави. Не искаше да хваща непознати болести. Този затова я бе отбягвал, помисли си, защото е болен. Такъв скромен, наивен, да го схрускаш направо, а с такава болест. Поне си призна, каза си Олга, като го изпрати с поглед. А други не си признават. Колежките на Олга се затъркаляха от смях, като чуха за тоя със скрупулите. Изпуснала клиент, защото имал скрупули, представяте ли си! Ми то всички в началото имат скрупули. Нали са семейни повечето. Внимавай, каза й шефът, да не се издъниш друг път с тая твоя простотия, че да не ме хване и мене някой скрупул и да те уволня. Каза й това и я плесна с един тълковен речник по задника. Взимай го в чантата си и ако се чудиш нещо какво значи – чети, заповяда й. Искам образовани работнички. Времената са други и всички са многознайковци. Шефът на Олга си падаше малко интелектуалец - бе напуснал философския факултет в трети курс. Една нощ, след около месец, на същата улица Олга срещна пак този със скрупулите. Огледа го добре, повървя след него със смесени чувства, видя, че е леко пиян, и се окуражи. Приближи и го попита най-безцеремонно:...ТУК

Откъс от „Слънчев бряг – код жълто“

Йенс отпиваше по коктейл с всяка, която го заговореше, и скоро се опияни, усещайки как душата му се издига спирално нагоре. Влезе във фонтана от пяна, бълван от една тръба, и се усети като попова лъжичка в прозрачен мехур. Започна да се бута с другите и да им пука мехурите. После се подхлъзна, падна, залепи се за дъното и се почувства като плосък скат. Почнаха да го настъпват, но той бе упорит скат и не искаше да става . Когато най-сетне се изправи, отиде на дансинга и започна да подскача без да спира. Усещаше се като ресор между пясъка и цялата надвиснала отгоре вселена. Очакваше да се случи нещо неочаквано. В един момент, след дълго и безпаметно скачане, някой го дръпна и го изведе извън дансинга. Продавачът на застраховки Леонид Амбарцумян от Бургас му предложи най-новия продукт на фирмата. Това бе застраховка срещу отвличане от извънземни. Една чудесна застраховка с малка вноска и огромна премия при настъпване на застрахователно събитие. Защо аз, попита го Йенс. Защото, отвърна невъзмутимо Леонид, аз ако бях извънземен, щях да отвлека първо теб. Ти наполовина вече си напуснал Земята. Това се стори адски логично на Йенс, той му благодари от все сърце за предложението, прегледа за три секунди документите, подписа и плати петдесет евро застраховка. Леонид му даде копие от полицата и телефон с визитка, за да звънне. Ти или роднините ти ще получите сто хиляди евро, ако настъпи събитието, уточни Леонид, прегърна го и се отдалечи. На парти като това можеше да продаде поне десетина застраховки. Те бяха напълно законни, регистрирани застрахователни продукти и Леонид приемаше работатакато не по различна отвсяка друга в застрахователната сфера. Застраховките са новите индулгенции, казваше баща му. Някои момичета му предлагаха той самият да ги отвлече, но Леонид бе от достойно арменско семейство и не се занимаваше с пияни скандинавки. Майка му изрично го бе предупредила да не се поддава на изкушения и звънеше през половин час да го пита как вървят застраховките. Баща му движеше застрахователната компания и нямаше време до го проверява. Йенс размисли над думите на Леонид, съгласи се, че е най-подходящият човек, който може да бъде отвлечен, и загледа мечтателно небето. Светлината на прожекторите и музиката на партито му пречеха, затова излезе да се разходи по плажа. Когато стигна до пълния мрак, легна на един шезлонг и призова похитителите да идват най-сетне. В това трансцеденталносъстояние с радост би се запознал с тях. Почна да пее някаква песен, за да го открият по-лесно. След малко един тъмен силует се приближи до него и с глас, много подобен на женски, и на език, много подобен на земния английски, го попита дали иска услуга. Добре са се дегизирали, помисли си Йенс и дори когато едно тяло с миризма, много подобна на клошар, го притисна, той пак бе готов да бъде отвлечен. Като начало го разсъблякоха и извършиха услугата. Когато свършиха, тя си поиска парите, но Йенс нямаше и й каза да прави каквото иска с него. Добре тогава, отвърна пришълката, щом не искаш с добро, ще е с лошо. Със сутеньора си го качиха в една кола. Йенс провери дали документът за застраховката е в него, потупа джоба си доволен и се остави на феята да го води. В бунгалото, където го заключиха, го накараха да се обади на някой за парите и тогава той звънна на Бьорг. На смях му обясни, братче, тия си мислят, че трябва да им дам петдесет евро и ще ме пуснат, но аз предпочитам да не ме пускат и да получа сто хиляди от застраховката, затова си трай. Няма проблем отвърна весело Бьорг, който беше още на купона. Първата нощ Йенс спа непробудно в бунгалото, на другия ден имаше страшен махмурлук и ходеше насам-натам из кутийката три на три метра, с което пречеше на сутеньора да спи и отнасяше ругатни. През втората нощ феята бе оставила вратата отключена, но Йенс не искаше да бяга. В тази същата нощ турагентката разбра от Бьорг, че Йенс е отвлечен и уведоми датското посолство и полицията. На третия ден в Екстра Бладет излезе статия със снимка на отвлечения в Слънчев бряг Йенс. На четвъртия ден го откриха, скъсал нервите на похитителите, пиещ Ред Бул с ракия, учещ някои специфични изрази, като например как е обръщението към футболните съдии, а нощната пришълка от време на време повтаряше, добре бе, дай десет лева и те пускаме, ама не може без пари. Аз, отвръщаше й Йенс, съм застрахован срещу отвличане. Ако не бях, щях да ти дам пари. Когато полицаите го откриха, още не му се тръгваше. “Слънчев бряг – код жълто“ и тук:

Trivial Delirium

Trivial Delirium

Collection of Short Stories by Lyubomir Nikolov. Contemporary, truly unexpected and professionally told. * Short story _David's Child_ was awarded in 2010 - VIII th. National Bulgarian Competition for short stories organized by LiterNet & eRunsMagazine *Story _In the Beginning was the Subway_ -was awarded in the national SF short story contest held by the Human Library Foundation in 2008 You can buy this book in: iTunes or Amazon.co.uk Amazon.com Amazon.de

What happens in Sunny Beach

Sunny Beach – Code Yellow - a different /humorous/ point of view

Have you been to Sunny Beach – Bulgaria? Have you seen the ecstasy of multilingual crowds? “Sunny Beach – Code Yellow” is a sparklingly humorous novel. The text is tracking the remarkable holiday adventures of a client in Sunny Beach – Bulgaria. Although the narrative is wearing the uniform of a novel, actions in the book are so rapid, as in full-contact Sumo. You can buy this book in iTunes or Amazon.co.uk Amazon.com Amazon.de

Митът за вечното завръщане Тя седеше в края на дългия бар, облегната на стената, единственият клиент, който не беше клиент, наблюдаваше другите, наблюдаваше мъжа си, и от това взиране в него той ставаше все по-скован и несръчен. Скован и несръчен барман е лошо нещо. Човекът не можеше с предишната лекота да забърква коктейли, една закачка не можеше да подхвърли, не му бе удобно да вдигне тост с клиентите. Ако вдигнеше наздравица с тях, трябваше да вдигне наздравица и с жена си, а не искаше тя да пие повече. Бе пила достатъчно. Бе му съпруга от три години, първите две от които бяха романтични. А третата, е, третата бе едно повторение, беше боксуване с износени гуми. И сега този навик – да идва при него на бара, докато той работи. Да го наблюдава. Как й хрумна? Жена с очи на жаба, които могат да се въртят на сто и осемдесет градуса, гледаща като охранителна камера, взираща се празно, без да се весели, нито в компания, нито допускаща някого до себе си. Такава жена не е за заведение. Тя е за вкъщи да си гледа телевизия. Така си мислеше барманът. Мислеше го и като съпруг, и като барман. Тая работа не можеше да продължава така..тук